Тематична и пазарна класификации на книгите
Според А. М. Морозовский: “Да се създаде идеална класификация – тематична или пазарна – е практически невъзможно. И двата вида постоянно се изменят в зависимост от промените в развитието на науката, производството и културата, които водят до откриването на нови научни дисциплини и направления на изследвания, а на книжния пазар се появяват нови видове издания, серии, начини на оформление, разпространение и т. н.” [13, с. 47].
Тематичната класификация е основана на научното определяне на различните области на науката и техниката. Основен критерий в нея е тематиката на изданието, принадлежността на съдържанието му към едно или друго научно, художествено или културно направление. Тематичната класификация, обаче не отчита такива пазарни реалии, като обеми на продаваните издания от даден тип или вид, наличие на развити канали за дистрибуцията им, наличие на големи потребителски сегменти. Тематични са Универсалната десетична класификация (УДК), Библиотечно-библиографската класификация (ББК), “Единната схема за нареждане на книгите в книжарниците в складовете на ДТП “Печатни произведения” (1966 г.), разработена специално за нуждите на книготърговската мрежа у нас, и др.
Пазарната класификация се основава на наличието на определена група купувачи на книги, заинтересувани от покупката на сходни издания. В нейната основа залягат особеностите на търсенето на купувачите и на книготърговията с един или друг вид литература. Пазарната класификация, обаче, не отчита някои тематични особености на една или друга книга: “На повечето книготърговци, най-общо, им е безразлична точната тематика на книгата – физическа химия или химическа физика, ако става дума за научна книга с малък тираж. Особеностите на съдържанието в дадения случай не играят роля: продават се издания в единичен брой екземпляри и поведението на техните потребители е еднотипно.” [13, с. 47].
В редица страни вече съществуват пазарни класификации на изданията – САЩ, Великобритания, Франция и др., на основата на които се публикуват ежегодни резултати за продажбите на книгите с разбивка по отделни пазарни сегменти. Естествено е всеки национален книжен пазар да има свои особености, които намират място в съответната пазарна класификация. У нас е получила известност пазарната класификация, използвана в САЩ [12; 11 и др.].
За критерии в пазарната класификация служат не толкова тематичните или дори формално-типологичните особености (вид, тип) на изданията, колкото определеният размер на пазара и сходството на използваните маркетингови методи за въздействие върху купувачите. Затова разграничаването на различни групи издания в пазарната класификация често носи на пръв поглед парадоксален характер – собствен пазар образуват както някои видове литература, така и някои типове и видове издания.
Пълноценното разбиране и изучаване на съвременния книжен пазар у нас изисква да се предприемат опити за създаване на нова класификация на книгите. Тази гледна точка се споделя от редица български специалисти в публикации през последните години, макар понятието “пазарна класификация” да се използва за пръв път в настоящата статия [2, с.; 7; 11]. При това, опитите трябва да бъдат свързани с конкретните потребности на българските издателства и книготърговски фирми и да отчитат спецификата на българския книжен пазар, но да отчитат съществуващите модели на пазарни класификации в други страни.
В този смисъл целта на настоящата статия е да запознане с моделите на пазарни класификации в две развити в областта на книгоиздаването и книготърговията страни, а именно Великобритания и Русия.
Модели на пазарни класификации във Великобритания
Два са моделите на пазарни класификации на книгите, използвани в настоящия момент във Великобритания [14].
По-новият включва три основни сектора на книжния пазар: потребителски книги, научни и професионални и учебни книги (фиг. 1).
Тук е необходимо да се направят няколко уточнения:
• Под пазарен сектор се разбира част от общия стоков пазар, обединяваща продавачи и купувачи на дадената стока; тук се осъществяват процеси на размяна на дадения вид стока. Това е понятие, което е свързано в по-голяма степен с особеностите на една или друга стока или стокови групи;
• Във всеки сектор на книжния пазар могат да бъдат разграничени различни пазарни категории книги – специфични видове книжна продукция, всяка от които привлича определени сегменти от потребители и чиято продажба образува отделен, обособен пазар;
• Обособяването на пазарен сегмент или сегменти е свързано с разграничаването в общата маса от купувачи на отделни групи, които са заинтересувани от удовлетворяването на сходни потребности – например сегменти на купувачи на научни книги, на учебни книги и др. Пазарната сегментация се основава на различни признаци – географски, демографски, психологически (наричани още психографски) и поведенчески;
• Самият пазар на дадена категория книги може да бъде сегментиран по множество признаци и на него могат да се разграничат различни пазарни ниши. В този смисъл пазарната ниша е понятие, което обединява видовете на стоката с определен сегмент на пазара.
Тези сектори не винаги точно могат да бъдат разграничени, тъй като:
• учебните книги (особено за началното училище) често се припокриват с потребителските книги;
• много професионални книги се продават и на потребителския пазар;
• има припокриване и между научните и учебните книги (за висшите училища).
Редица специалисти във Великобритания все още използват сравнително по-старата пазарна класификация на книгите, според която се разграничават два основни сектора на книжния пазар: на търговските и на нетърговските книги (фиг. 2).
“Търговски” са книгите, които се продават в универсалните книжарници, докато “нетърговските” – в по-специлизирани книжарници, включително университетски. Търговските книги съвпадат с потребителските книги.
Нетърговските книги обхващат научните и професионалните книги, както и учебниците за училищата.
Понятието “потребителски книги” и свързаното с него – “потребителско книгоиздаване” са сравнително нови за българските специалисти. Те за първи път са използвани в публикация от български автор през 2004 г. [9]. Потребителските книги достигат до купувача в 2 форми:
• с твърди корици (Hardback);
• и с меки корици (Paperback). Вторите понякога са наричани и “Softback”.
Традиционно книгите се публикуват отначало с твърди корици, а по-късно с меки корици. Първото издателство, което нарушава тази традиция във Великобритания, е Penguin Books – през 1930 г. то въвежда на пазара книги с меки корици. От 1960 г. много други издателства започват да публикуват книги с меки корици без първоначално да са ги публикували с твърди. Днес все повече книги се публикуват за пръв път под формата на Paperback.
Потребителската книга обхваща голямо разнообразие от предмети: художествена литература, биографии, кулинария, здраве, музика, спорт, пътешествия, история, география, популярна философия и психология.
Научните и професионални книги обхващат: наука, техника, медицина, право, мениджмънт и бизнес, включително компютри. Те се продават предимно в големите специализирани книготърговски вериги като Waterstone’s, Blackwell, Hammicks и Borders. Университетските книжарници също продавт тези книги.
Учебните книги (или книгите за училищата) обхващат предимно учебници. Продават се на училищата директно от издателите или от специализирани дистрибутори на учебни книги.
През 1999 г. относителният дял на книгите в издателските продажби на Великобритания е 21,1% (табл. 1). Според прогнози този пазарен дял ще намалява, а това според мениджъри на книжарници и издателства ще направи книжния пазар още по-труден за работа през следващите години.
Табл. 1
Потребителските книги имат най-голям пазарен дял от всички продадени книги според стойността (68%) и тази тенденция се наблюдава от края на 70-те г. на ХХ в. Пазарните дялове на различните категории книги остават относително постоянни през периода 1994-2000 г. (табл. 2).
Учебните книги имат най-малък пазарен дял – под 10 %. Този факт е потвърден и от експертите в образованието, според които училищата във Великобритания изразходват за книги далеч по-малко финансови средства в сравнение с училищата на континента.
Табл. 2
С други думи, книжният пазар във Великобритания днес се издържа от разходите на индивидуалните потребители на книги, т. е. от потребителския пазар. Той е силно зависим от него. Без разходите на потребителите за книги и без важната, но малобройна група купувачи, които купуват 10 и повече книги ежегодно, издателите и книготърговците биха се оказали в трудно положение.
Тенденциите, които се наблюдават на този пазар, се изясняват редовно с помощта на такъв инструмент, какъвто са маркетинговите изследвания. Според едно от изследванията в края на ХХ и началото на ХХІ в. на книжния пазар във Великобритания се наблюдава следното [14]:
• Стойността на покупките на книги представлява от 3,3 % до 3,6 % от разходите за развлечения и култура;
• Потребителите изразходват около 4 пъти повече средства за покупка на вестници, списания и канцеларски материали. При това, от всички печатни медии покупките на списания са се увеличили най-бързо през последните години – както според продадените броеве, така и според стойността;
• За някои потребители книгите могат да изглеждат скъпи, но Асоциацията на издателите заявява, че в сравнение с цената за билет в тетатър или кино, книгите днес са с по-ниска стойност отколкото когато и да е било преди. През последните 20 години средната цена на потребителската книга се е увеличила далеч по-малко отколкото цената на билет за кино;
• Художествената литература, детските книги и биографиите/автобиографиите съставляват най-важните сегменти на потребителския пазар;
• През 1999 г. 9 от 10 Top Paperback са заглавия на художествената литература. Книгите на Maeve Bincy, Danielle Steel и John Grisham са били сред първите 10 или 20 заглавия през последните години. J. K. Rowling се превръща в издателски феномен в края на 90-те г. на ХХ в. и ще запази своята позиция и през следващите няколко години. Нейните книги са пример за размиването на границите между отделните категории книги, тъй като написани за деца, те се четат и от голям брой възрастни;
• Разходите за научни и професионални книги нарастват от 5,7% през 1998 г. на 6,4% през 1999 г. Ръстът е резултат преди всичко на увеличаването на броя на студентите. След като завършат университет, се предполага, че много от тях ще се ориентират към получаване на допълнителна професионална квалификация, а това задължително ще рефлектира върху покупката на книги. Основната причина, която сдържа увеличаването на покупките на научните и професионалните книги, винаги е била и ще бъде високата цена. Научните и професионалните книги са много по-скъпи от потребителските. Това е тенденция, която ще се наблюдава и в бъдеще;
• Стойността на покупките на учебни книги ще се увеличава в резултат на инвестираните от държавата допълнителни финансови средства, отпускани в съответствие с Държавната национална литературна стратегия.
Модел на пазарна класификация в Русия
На оснавата на подробно изучаване на западния опит и на националните традиции в книгоиздаването и книгоразпространението руски книговеди предлагат модел на пазарна класификация, която включва четири основни сектора на книжния пазар (фиг. 3) [13]:
• на художествената литература (ХЛ);
• на детската литература;
• на учебната литература
• и на нехудожествената литература (НХЛ).
Фиг. 3.
Всеки сектор, според тях, се отличава с достатъчно отчетливи особености на намиращите се в обръщение на него стоки. Освен критерият “вид литература” в основата на класификацията заляга и критерият “оформление” – разграничават се групи от книги с твърди и с меки корици. Книгите с меки корици се разглеждат като особен пазар, търсенето на който в голяма степен се формира под въздействието на такива фактори като реклама, цена, удобство на покупката.
Особен интерес, според нас, представлява предложената характеристика на сектора на художествената литература, тъй като установените в него тенденции с определена сила важат и за българския книжен пазар. Що се отнася до секторите на учебната и детската литература, тяхната специфика и особености са достатъчно добре разкрити и в нашата книговедска литература [3; 6; 8], и затова тук ще се ограничим само с графичното им представяне (фиг. 4 и фиг. 5).
Фиг. 4.
Фиг. 5.
Художествената литература е един от основните сектори на книжния пазар. Понякога я наричат “флагман” на книжния бизнес. Това се потвърждава и от показателите за издаването и продажбите на литературно-художествените издания в отделните страни. Художествената литература е един от секторите с най-голяма поглъщаемост на книжния пазар. Тук са съсредоточени основните финансови средства на книжното дело, тук се влагат основните инвестиции.
Като сектор на книжния пазар, пазарът на ХЛ има свои особености (фиг. 6).
Фиг. 6.
Голямо е значението на т. нар. комерсиална ХЛ или масова ХЛ. Тя често се пише “по поръчка”, предназначена е за масовия читател, за широки читателски кръгове и в този смисъл е определяна като своеобразна “ширпотреба”. Понякога я наричат “жанрова”, тъй като повечето произведения на комерсиалната художествена литература се пишат именно в определени литературни жанрове. Тя има и друго название – “четиво по формула”, което идва от западната практика от курсовете за писателския занаят и изданията на същата тема, където широко се обсъждат различни “формули” за написване на жанрови книги. Подобни формули са особено характерни например за любовните романи. Те се явяват и рамки за включването на едно или друго произведение към определен литературен жанр.
Съществува и художествена литература, която не е предназначена за “широкия читател”, а за “ценителите на литературата”. Понякога я наричат “литературна белетристика”, “сериозна литература”, “стойностна литература”. Тя обикновено не може да се вмести в строгите рамки на някакъв литературен жанр, има достатъчно сложен за възприемане характер, изисква от читателя по-задълбочена работа за нейното разбиране. Тя също има своите купувачи, но те по определение са по-малко, отколкото у ХЛ за масовия читател. Естествено е подобни издания обикновено да се издават в по-малки тиражи. Но и пазарът на “сериозната литература” има своите бестселъри.
Най-разпространените категории жанрова литература са детективът, фантастичният жанр, женският и любовният романи.
Детективът е традиционно и общо употребявано обозначение за всички издания на т. нар. “остросюжетна литература”, макар много произведения, които се продават на този пазар, да не се отнасят към самия литературен жанр на детектива. В тази категория се включват и произведения, написани в жанра на трилъра, криминалния и полицейския роман, приключенската литература, романа-разследване и т. н. В западната практика значителен дял на този пазар заемат изданията с меки корици.
Произведенията от фантастичния жанр за разлика от детектива, който “четат всички”, са в по-голяма степен предназначени “за ценители”, които обаче представляват достатъчно стабилен и с голяма поглъщаемост сегмент. Основните жанрове тук са научната фантастика и фентъзи. В категорията на фантастиката често включват и книги от жанра на “ужасите”. В западната практика фантастиката също често се издава с меки корици, но относителният дял на подобни издания не е голям и те не играят самостоятелна роля на пазара.
В категорията на женския и любовен роман, предназначена основно за женската аудитория, съществуват множество различни “поджанрове” и литературни направления. Женският роман е произведение, което притежава по-малко строги сюжетни “формули”. В центъра на вниманието на автора обикновено се намира жената и нейната съдба или съдбата на няколко поколения от едно семейство, представени предимно от женски персонажи. Най-ярките примери на женския роман са “Отнесени от вихъра”, “Чучулигата”. Изданията на женския роман, като правило преминават обичайния път на издателския цикъл: отначало ги издават с твърди корици, а след това – при наличието на успех сред купувачите – с меки корици. За любовния роман обикновено се установява по-строга сюжетна “формула”. Действието се развива по предварително известен сценарий: среща на героинята с героя, техният първоначален конфликт и задължително (или почти задължително) щастлив финал – като правило, във вид на брак или окончателно примирение на съпрузите. Сред основните поджанрове на любовния роман могат да се разграничат любовно-историческият роман, съвременният любовен роман, любовните романи-детективи и т. н. През последните десетилетия западните автори на любовни романи широко експериментират на границата на различни жанрове. Любовният роман е книга предимно с меки корици. Понякога специалистите включват в тази категория книгите с еротичен характер (еротиката), но повечето от експертите в областта на женския и любовен роман подчертават, че откровените сцени, без да става дума за порнография, не се приемат добре от читателките на жанра.
“Нежанровата” или “обичайната” ХЛ е по-сложен пазар в сравнение с пазара на “жанровата” белетристика. Книгите, които се намират в обръщение тук, обикновено не се вместват в точни жанрови рамки. Тук също съществуват бестселъри. Някои издания на “обичайната” ХЛ се отнасят към “съвременната класика”, те влизат в програмите за изучаване на литература във висшите учебни заведения.
В категорията на съвременната проза се включват книги на съвременни теми. В тях няма загадки, свързани с престъпления (или те не играят основна роля в сюжета), напрегнато действие. Читателите са привлечени от актуалността на разглежданите проблеми, въпросите на човешките взаимоотношения, естетическите моменти. И в тази категория книги е голям относителният дял на “комерсиалната” литература, т. е. на книгите, които привличат широка читателска аудитория.
Пазарът на историческия роман не е много голям по обем, но в редица източноевропейски страни е достатъчно развит и своеобразен.
Поезията и драмата са направление на дейност, като правило, на неголемите специализирани издателства и книготърговски фирми. Тук е голяма ролята на автора, неговата известност сред читателите. В разпространението на подобни издания често се използват различни литературни “хепънинги” (мероприятия). Много книги се издават за сметка на автора или различни спонсори.
Сатирата и хуморът са доста привлекателна категория на книжния пазар. Тук могат да се включат сборниците с анекдоти. Тъй като хуморът винаги е нужен, практиката показва, че тези книги се приемат добре от купувачите, като произведенията на известни хумористи и сатирици – артисти на естрадата – се разпродават добре почти независимо от литературното качество на съдържанието.
Класическата литература или класиката е една от най-интересните категории на книжния пазар. Тя предполага много широк простор за маркетингово творчество, тъй като съществуват големи възможности за вариране със съдържанието и оформлението на изданията. На пазара на класическата ХЛ произведенията не се охраняват от авторското право, т. е. тук не може да има издателски монопол. Но да се определи, кое произведение принадлежи към класиката, а кое не, е доста сложно и за специалистите литературоведи, не само за книготърговците. Издателите често включват в своите “класически серии” книги на живи писатели, творчеството на които не е проверено от времето. Но подобни книги са част от програмите за изучаване на литературата в училищата и вузовете и в този смисъл разглеждането им в раздела “класика” е правомерно – като книги на “живите” класици.
Понякога в книжарниците класическата литература се разделя на национална и преводна. Това, макар и правилно от литературна гледна точка, е неправилно от гледна точка на пазара. Купувачите възприемат класическата литература като единен масив от “велики” произведения. Тъй като и в издателските серии подобно разделяне обикновено не се прави, е по-целесъобразно на купувача да се предоставя целия репертоар от класическите издания на едно място.
Традиционно се е смятало, че категорията класика е “подвързана”, т. е. с твърди корици, но опитът показва, че и книги с меки корици могат да се продават много добре, при това дори не чрез каналите за масовия пазар.
Особен вид издания на класиката са събраните съчинения, разпространявани по абонамент. Класиката редовно се купува от библиотеките, в т. ч. и от училищните, но тук всичко отново зависи от включването на едно или друго произведение в училищната програма.
По отношение на ХЛ често се изказват мнения, че пазарът е “пълен с нестойностна литература”. Действително, много издавани в момента произведения оставят лошо впечатление. Но читателите имат избор – на пазара има и достатъчно високостойностна ХЛ. Опитите да се ограничи избора им не е нищо друго, освен въвеждане на цензура. Статистиката в редица страни показва, че съотношението между отделните пазарни категории книги е следното: 1) детективи, остросюжетни романи – 25-30 %; “женски” романи, мелодрама – 25-30 % (в т. ч. еротика 5 %); фантастика – 15-20 %; историко-приключенска и историческа – 15-20 %; класическа и съвременна проза – 10-15 %.
Основният въпрос в сектора на ХЛ, обаче, е свързан не само с предлагането, за което стана дума, но и с това, как се удовлетворява търсенето на потребителя, читателя на ХЛ? Отговорът на този въпрос, е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Инструментът за изясняване на картината е достатъчно известен – това са маркетинговите изследвания. В хода на подобни изследвания е необходимо да се разкрият:
1. Относителният дял на населението, което проявява интерес към художествената литература.
2. Предпочитанията към отделните жанрове – детективи, исторически романи, приключенска литература, фантастика, мелодрама, ужаси, мистика, поезия, политически роман, реалистична повест, роман.
3. Основните фактори, които оказват влияние върху покупката на книгата: съдържание, оформление и т. н.
4. Предпочитанията към книгите с твърди и с меки корици.
5. Социалните групи, сред които художествената литература се ползва с най-голяма популярност: служители, инженерно-технически работници, студенти, интелигенция, предприемачи, фермери, селскостопански работници, пенсионери. Според проучвания, проведени в различни страни с най-голяма популярност детективите се ползват сред служителите, предприемачите, учащите се, студентите. Най-малък е интересът към тях сред пенсионерите и фермерите. Най-голям е делът на поклонниците на фантастиката сред учащите се, а пенсионерите, селскостопанските работници и пенсионерите като цяло не обичат този жанр. Предприемачите и учащите се и основната аудитория на приключенския жанр. Пенсионерите са основната част от любителите на политическия роман. Историческите романи също са популярни сред пенсионерите, ИТР, лекарите и учителите, служителите и предприемачите. Поклонниците на “женския роман” са преди всичко сред служителите. Пенсионерите, заедно с ИТР, лекарите и учителите образуват основната аудитория на реалистичната проза. Най-малко привлекателен е този жанр е учениците и учащите се в средни специални училища. Сравнително голям е относителният дял на студентите и служителите, които се интересуват от проза.Поклонниците на ужасите са отново сред учащите се.
6. Пол и образование: Остросюжетните жанрове привличат главно младата и активна част от населението, предимно от мъжки пол. Хората от старша възраст предпочитат по-спокойните жанрове – исторически и реалистични произведения.
Жените, предимно с висше образование (служители), формират основната аудитория на читателите, предпочитащи сантименталния жанр.
С помощта на демографските данни не е трудно да се изчислят количествените параметри на целевите аудитории. Ако се сравнят тези данни с представения на пазара асортимент, то може да се определи съществуват ли резерви от страна на търсенето или напротив сегментът или нишата е пренаситена.
Освен изчепателната характеристика на сектора на ХЛ предложеният от руските книговеди модел предлага и подробна характеристика на основните пазарни категории книги в сектора на НХЛ:
• пазарът на НХЛ е много по-разнообразен, отколкото пазара на ХЛ;
• той е по-сложен, тъй като в повечето случаи тук не могат да се използват в пълна степен възможностите на масовия маркетинг;
• търсенето на НХЛ като цяло е по-малко еластично, отколкото търсенето на ХЛ, затова факторът цена играе много по-малка роля;
• пазарът на НХЛ е тясно свързан с информационния пазар.
В заключение, при разработването на пазарна класификация на книгите, според нас, трябва да се изхожда от това, че книжният пазар, както и повечето други стокови пазари, е доста “изменчива материя”. Той постоянно се променя по характер и структура, като обединява по-дребни пазари, които понякога съвсем не е просто да се открият. В това на практика се и състои изкуството на специалиста по маркетинг.
Освен това, разработването на пазарна класификация на книгите трябва да се опре на съществуващите към настоящия момент у нас [1; 3; 4; 5; 6; 8 и др.] научни разработки в областта на типологията на изданията.
Внимателно трябва да се отчете напрупаният опит в това отношение в други страни, както и практиката на българските издателства и книжарници в класифицирането на изданията.
Наред с класификацията на изданията по типове и видове трябва да се използват и други понятия – пазарен сегмент, пазарен сектор, пазарна ниша, пазарна категория книги и др., които позволяват по-задълбочен пазарен анализ, по-задълбочено изучаване на книжния пазар и вземане на по-ефективни управленски решения.
Литература:
1. Бенбасат, Алберт.Литературно-художествени издания. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с. 267-270.
2. Георгиев, Лъчезар. Управление и маркетинг на книгоиздателската дейност. В. Търново, УИ Св. св. Кирил и Методий, 2002. 210 с.
3. Гергова, Ани. Образование и учебна книжнина. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с.
4. Гергова, Ани. Наука и книжнина. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с. 300-301.
5. Гергова, Ани. Научни издания. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с. 301-304.
6. Гергова, Ани. Учебни издания. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с.
7. Гергова, Ани. Тип издание. // Б ъ л г а р с к а книга : Енциклопедия. София : Пенсофт, 2004. с. 426-427
8. Гуленова, Мария. Детско-юношеското книгоиздаване в РБългария 1995-2002 г. Под печат. 15 с.
9. Гуленова, Мария. Индустриите на съдържанието между традицията и иновацията. // К н и г а т а: бъдеще време в миналото?! С., Захарий Стоянов : УИ Св. Климент Охридски, 2004. 60-72 с.
10. Гуленова, Мария. Маркетинг на книгата. Комуникации. С., Квазар, 2003. 255 с.
11. Гуленова, Мария. Основи на маркетинга на книгата. С., Филигран, 2001. 392 с.
12. Издателският бизнес. София : УИ Св. Климент Охридски, 1996. 464 с.
13. Морозовский, М. А. Виды литературы и рыночные категории книг. // К н и ж н о е дело, № 4 (40) 2000, с. 47-52.
14. Bookselling 2000 Market report
Мария Гуленова
ИЗДАТЕЛСКИ ПРОФИЛИ 